Аминокиселини Част 2

Продължение от Аминокиселини Част 1

Аминокиселините са химически единици или „градивни блокове" изграждащи бел­тъчините. Те са крайният продукт при бел­тъчното разграждане, известно като хид­ролиза. В аминокиселините се съдържа около 16 % азот. Химически това ги отличава от другите две основни групи хранителни ве­щества (захари и мастни киселини), които не съдържат азот.

  От аминокиселините зависи правилното действие на витамините и минералите. До­като в организма не присъства необходима­та  аминокиселина, абсорбираните и асимилирани от тялото витамини и минерали не са ефикасни. Например, ниското ниво на аминокиселината тирозин води до развитие на недостиг на желязо. Недостигът или нарушеният метаболизъм на аминокиселини­те метионин и таурин са свързани с разви­тието на алергични и автоимунни заболява­ния. Много от възрастните хора страдат от депресия или неврологични проблеми, когато има връзка с недостига на аминокисели­ните тирозин, триптофан, фенилаланин, и тастидин, а също и на аминокиселините с разклонени вериги валин, изолевцин и левц­ин. Има и аминокиселини, които се използват за директното снабдяване на мускулна­та тъкан с енергия. Високи дози от аминокиселините с разклонени вериги се използва от в болниците за лечение на страдащи от травми или инфекции. Някои хора имат вро­дена неспособност за метаболизиране на аминокиселините с разклонени вериги. Това потенциално опасно за живота заболяване, наречено аминоацидурия, може да причини неврологични увреждания и изисква специал­на диета, включваща синтетично бебешко мляко, несъдържащо левцин, изолевцин и ва­лин.
  Известни са около 28 аминокиселини, кои­то се комбинират по различни начини за създаването на стотици различни видове белтъчини, присъстващи във всички живи организми.

РЕЧНИК НА АМИНОКИСЕЛИНИ:

  • Глутатион

Подобно на карнитина, глутатионът не е същинска аминокиселина. Той е вещество, което се класифицира като трипептид и организмът го произвежда от аминокисели­ните цистеин, глутаминова киселина и гли­цин. Поради тясната си връзка с тези ами­нокиселини, обикновено той се разглежда за­едно с тях.
Глутатионът е силен антиоксидант, кой­то се произвежда в черния дроб. Големи ко­личества глутатион са складирани в черния дроб, където те дезинтоксикират вредни вещества, така че да могат да бъдат екскретирани чрез жлъчката. Известно количест­во глутатион се освобождава от черния дроб директно в кръвообращението, къде­то той спомага за поддържане на целостта на червените кръвни клетки и предпазва бе­лите кръвни клетки. Глутатион се намира също в белите дробове и стомашно-чревния тракт. Той е необходим за метаболизма на въглехидратите и упражнява противосъстаряващо действие, подпомагайки разграж­дането на окислените (оксидираните) маз­нини, които съдействат за развитието на атеросклероза. Глутатионът смекчава доня­къде уврежданията от тютюнопушенето, защото отслабва вредния ефект на алдехи­дите - химически вещества, които се съ­държат в цигарения дим и увреждат клетки­те и молекулите. Той може да предпази чер­ния дроб от свързани с алкохола увреждания.
  При недостиг на глутатион първо се ув­режда нервната система - появят се симп­томи на загуба на координация, психически заболявания, тремор и трудности при под­държането на равновесие. Предполага се, че тези проблеми се предизвикват от разви­тието на увреждания в мозъчната тъкан. Според едно изследване, финансирано отчас ти от Националния институт по раковите заболявания, болните от СПИН с ниско ниво на глутатион показват по-ниска степен на тригодишна преживяемост от тези с нор­мално ниво на глутатион. С възрастта ниво­то на глутатиона намалява, въпреки че не се знае дали това се дължи на по-бързото му из­разходване или на по-малкото му произвеж­дане. Ако това състояние не се коригира, за­губата на глутатион на свой ред води до ус­коряване на процесите на стареене.
Добавъчният глутатион е скъп и ефикас­ността на формулите за орално приложение е несигурна. За повишаване на нивото на глу­татиона е по-добре организмътда се снабди със суровини, от които да изгради това съе­динение: цистеин, глутаминова киселина и глицин. N-ацетил- формата на цистеина (№ ацетилцистеин) се приема като относи­телно ефикасна за тази цел.

  • Изолевцин

Изолевцинът, една от есенциалните амино­киселини, е необходим за образуването на хе­моглобина и за стабилизиране и регулиране на кръвната захар и енергийното ниво. Той се метаболизира в мускулната тъкан и е една от трите аминокиселини с разклонени вери­ги. Тези аминокиселини са ценни за спортис­ти, тъй като увеличават енергията на тя­лото, повишават издръжливостта и подпо­магат заздравяването и възстановяването на мускулната тъкан.
При страдащи от различни психични и физични заболявания се открива недостиг на изолевцин. Симптомите са подобни на тези при хипогликемия.
Източници на изолевцин са следните хра­ни: бадеми, кашу, пилешко месо, нахут, яйца, риба, леща, черен дроб, месо, ръж, повечето семена и белтъчините от соя. Съществува и под формата на добавки. Добавъчният изо­левцин винаги трябва да се взема правилно балансиран спрямо другите аминокиселини с разклонени вериги левцин и валин - по около 2 милиграма левцин и валин на 1 милиграм изолевцин. Комбинирана добавка, чрез която се доставят и трите аминокиселини с разк­лонени вериги, съществува и е по-удобна за употреба.

  • Карнитин

Карнитинът не е аминокиселина в тесния смисъл на думата (всъщност е вещество, свързано с В-витамините). Но тъй като има химическа структура, близка до тази на аминокиселините, обикновено се разглежда заедно с тях.
За разлика от истинските аминокиселини азрнитинът не се използва за синтез на белтъчини или на невротрансмитери. Неговата главна функция в организма е да спомага за  транспорта на мастните киселини с дълги вериги, които се изгарят вътре в клетката за получаване на енергия. Той е огромен източник на енергия за мускулите. По този начин, чрез карнитина се повишава използването на мазнините като енергиен източник. Това предотвратява натрупването на мазнини в сърцето, черния дроб и скелетните мускули. Карнитинът може да се използва в лечението на синдрома на хроничната умора, тъй като нарушеното функционира­ме на митохондриите (където се произвеж­да енергията в клетките) може да бъде при­чинител на умората. Проучвания показват понижено ниво на карнитин при мнозина страдащи от този синдром.
Карнитинът намалява здравните риско­ве, предизвикани от влошения метаболизъм на  мазнините, свързан с наличието на диабет: потиска развитието на мастната дегенерация на черния дроб, причинена от алкохолизъм и намалява опасността от сърдечни заболявания. Изследвания показват, че уврежданията на сърцето при прилагане на сърдечно-съдова хирургия се намаляват при лечение с карнитин. Според едно изследване е показало, че проприонил- L-карнитинът, който е производно на карнитина, облекчава острата болка при накуцване, причинено от запушване на артерия в бедрото (това възпрепятства снабдяването на мускулите на крака с кръв и кислород и причинява болка, особено при физическо натоварване). Има способ­ността да понижава нивата на триглицеридите в кръвта, спомага за възстановяване на теглото при слабеене и подобрява силата на мускулите при нервно-мускулни заболявания. Възможно е да се използва в лечението на бо­лестта на Алцхаймер. Обратно, недостигът на карнитин може да допринесе за развити­ето на някои видове мускулна дистрофия и е доказано, че тези заболявания водят до загу­ба на карнитин с урината. Хората, които страдат от такива състояния, се нуждаят от по-големи от нормалните количества карнитин. Карнитинът също повишава ефи­касността на антиоксидантите витамин Е и витамин С. Той действа заедно с антиок­сидантите за забавяне на процеса на старее­нето, като подпомага синтеза на карнитин ацетил-трансферазата - един ензим в митохондриите на мозъчните клетки, който е жизненоважен за производството на кле­тъчна енергия в тях.
Карнитинът може да се произвежда от организма при наличие на достатъчно коли­чество желязо, витамин В2 (тиамин), вита­мин В6 (пиридоксин) и аминокиселините лизин и метионин. Синтезата на карнитин също зависи от присъствието на достатъч­но количество витамин С. Недостатъчният прием на всяко от тези хранителни вещест­ва може да доведе до недостиг на карнитин в организма. Също така карнитинът се полу­чава от храната, главно от месото.
Много от случаите на недостиг на карни­тин се установяват като генетични по про­изход, в резултат на наследствен дефект в неговата синтеза. Симптоми при недостиг на карнитин са обърканост, болка в област­та на сърцето, мускулна слабост и затлъстя­ване. Поради по-голямата си мускулна маса, мъжете се нуждаят от по-големи количест­ва карнитин, отколкото жените. Вегетари­анците по-често страдат от недостиг на карнитин от невегетарианците, тъй като той не се съдържа в белтъчините от растителен произход. Освен това както метионинът, така и лизинът, две от ключовите със­тавки, от които в организма се произвежда карнитин, не се получават в достатъчни ко­личества от растителни източници. За да си осигурят достатъчно количество карни­тин, вегетарианците трябва да вземат до­бавки от него или да се хранят със зърнени храни, обогатени с лизин.
  Добавките от карнитин съществуват под няколко различни форми - D-карнитин, L-карнитин, DL-карнитин и ацетил-L-карнитин. DL-карнитинът не се препоръчва, за­щото може да има токсично действие. Ацетил-L-карнитинът (АLС) - производно на карнитина, образуващо се по естествен път в тялото, участва в метаболизма на въглехидратите и белтъчините и в пренася­нето на мазнините до митохондриите. АLС повишава нивото на карнитина в тъканите и има дори по-мощно от неговото действие в метаболизма. Това е едно от най-изследваните вещества заради противосъстаряващото му действие, особено във връзка с де­генерацията на мозъка и нервната система. Няколко големи проучвания показват, че всекидневното приемане на добавки на АLС забавя значително развитието на болестта на Алцхаймер и възпира влошаването на па­метта, вниманието, речевите и простран­ствените умения. Той може да се използва и за лечение на други когнитивни нарушения, както и на депресията.
АLС е полезен и в много други отношения за различни органи на тялото. Той огранича­ва пораженията при кислороден глад, укреп­ва имунната система, предпазва от окисли­телен стрес, стимулира антиоксидантното действие на някои ензими, предпазва мембраните, предотвратява нервни заболя­вания, свързани с диабета и ишиаса, влияе на хормоналните промени при физически стрес и увеличава ползата от аминокисели­ните с разклонени вериги.
Нивото на АLС (и карнитин) в мозъка на­малява с възрастта. При повечето проучва­ния на АLС участниците са вземали от 500 до 2500 милиграма дневно, разделени на дози. Не са наблюдавани токсични или сериозни странични ефекти. 

  • Левцин

Левцинът е есенциална аминокиселина и е една от трите аминокиселини с разклонени вериги (другите две са изолевцин и валин). Те действат заедно, като предпазват муску­лите и играят ролята на гориво. Подпома­гат заздравяването на костите и кожата. Препоръчват се на хора, претърпели хирур­гична операция. Левцинът нормализира по­вишеното ниво на кръвната захар и спомага за повишаване на производството на расте­жен хормон.
Природни източници на левцин са: кафяв ориз, боб, месо, ядки, соево брашно и пълно­ценна пшеница. Добавъчният L-левцин тряб­ва да се взема в определен баланс с L-изолевцина и L-валина (виж Изолевцин в този раз­дел) и в умерено количество, иначе симпто­мите са подобни на тези при хипогликемия. Прекомерно високият прием на левцин провокира развитието на подагра и повиша­ва количеството на амоняка в организма.

  • Лизин

Лизинът е есенциална аминокиселина, участ­ваща в изграждането на всички видове бел­тъчини. Необходима е за нормалния растеж и укрепването на костите при децата; под­помага абсорбцията на калция и поддържа ба­ланса на азота при възрастните. Съдейства при производството на антитела, хормони и ензими и спомага за образуването на кола­гена и възстановяването на тъканите. Тъй като помага за изграждането на белтъчини­те в мускулите, лизинът се прилага при хи­рургични рани и спортни наранявания. Пони­жава и нивото на серумните триглицериди.
  Друго много важно свойство на тази ами­нокиселина е способността й за противо­действие на херпес-вирусите. При вземане на добавъчен L-лизин заедно с витамин С и биофлавоноиди, организмът може ефикасно да се противопоставя и да се предпазва от появата на херпес, особено ако се избягват храни, в които се съдържа аминокиселината аргинин.
  Лизинът е есенциална аминокиселина и не се образува в тялото. Тя е много важна за ор­ганизма и трябва да се приема в достатъчни количества чрез храната. Недостигът на ли­зин води до развитието на анемия, зачервя­ване на очите, ензимни разстройства, косо­пад, разконцентриране на мисълта, загуба на енергия, безапетитие, заболявания на половата система, забавяне на растежа, загуба на тегло. Хранителни източници на лизин са сиренето, яйцата, рибата, лимата, мляко­то, картофите, червеното месо, соевите продукти и маята.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ТУК

Вижте предлаганите Витамини и Минерали на D-r Forster ТУК

*Всички текстови материали публикувани в този Сайт са собственост на ZdraveiMoeZdrave.com. Моля, ако използвате и разпространяване текстове от нас посочете първоизточника www.ZdraveMoeZdrave.com

Коментари Аминокиселини Част 2 ()

Здравей Мое Здраве © 2015 Всички права запазени